Ноември ще бъде май – Корнелия и Стефан Янев печелят от редовен кабинет

Сапунката около мандати и консултации продължава вече стотина дни след парламентарния вот на 2 октомври 2022 г. По ирония на съдбата неписаният гратис за едно правителство у нас изтича в предверието на кабинета. В световната история има и по-изявени рекордьори, но ние да си гледаме родната черга.

Така или иначе след четири поредни избори в рамките на двайсетина месеца сме се запътили към пето гласуване за Народно събрание. И не само заради това, че повечето от анализаторите не дават шанс на мандата, предоставен онзи ден от президента Румен Радев на БСП. Впрочем, ето още един повод за каламбур – петите в класирането ще ни водят към пети вот…

Гамбит или динамит?

По-лековерните сънародници са склонни да се подават на внушенията на определени манипулатори за съдбовния смисъл на един редовен кабинет, от който следва мъката със служебните правителства. Всъщност, няма никаква драма!

Канцеларията на „Дондуков“ №1 не е на автопилот, нe заради това, че Льотчик се е дислоцирал отсреща, държавата има бюджет и горе-долу  осигурени социални плащания, а евро-атлантическото ни пакетиране в „Коалицията на войната“ не е поставено под съмнение. В същото време двете уж сакрални цели – Шенген и Еврото очевидно ще трябва да почакат…

Ето защо ми се струва, че вътрешната конюнктура в момента по-скоро мирише на сложен шахматен гамбит, отколкото на динамит. Не един и двама анализатори твърдят, че с предоставянето на „утешителния мандат“ на петия елемент от пъзела Румен Радев всъщност има за цел окончателно да отстреля и без това грохналата Столетница и конкретно Корнелия Нинова, с която очевидно са в „студена война“. Независимо от букета и бонбоните „Мерси”. Защо? За да разчисти пътя за нов политически проект върху руините на „Позитано“ №20 и да ускори вътрешното брожение в БСП срещу председателката?

Подобна хипотеза изглежда логична, но е твърде лесна и елементарна, за да бъде напълно вярна. Нали се сещате за криминалните сюжети, в които ченгето се чеше по главата с думите „Много е очевидно, за да бъде истина, по-скоро изглежда нагласено…“. Ето защо предлагам да потърсим под вола теле, като насочим фокуса в друга посока.

Блъфиране по тънка „червена линия“

Понятието „червени линии“, което доминира напоследък в родния политически лексикон всъщност е един стопроцентов оксиморон. Тоест, безсмислица, нонсенс или просто демагогия. По елементарната причина, че като изключим „Възраждане“, всички останали парламентарни отбори се подреждат плътно в редицата на „Американския консенсус“, макар че върхушката на „Позитано“ №20 прави плахи опити да се разкраси в ретро-стил. Само за вътрешна консумация, докато загаснат прожекторите и започне същинското „парти“.

Блъфирането по тънка „червена линия“ е прозрачно, тъй като при съвременните „безпартийни партии“, не само у нас, на практика са заличени идеологическите Рубикони. След като от координатната система на обществото изчезнаха класическите полюси „Ляво-дясно“ няма смисъл от откровени и релефни наративи, парадигми и идеологеми.

А за да не сме все пак в абсолютен морален и интелектуален вакуум, от време на време възникват „ценностни“ разломи: суверенитет-глобализъм, Русия- Запад, Европа-Евразия, тръбен-втечнен газ, „зелена“ – въглеродна енергия, „идентичности“ – ред и традиции, православие-секти, джендър-човешка природа, лев-евро и т.н.

Именно от тази гледна точка ми се струва, че развяването на „червените линии“ е абсолютна демагогия. Друга е причината българските политически формации да блъфират и лавират стане ли въпрос за редовен кабинет. Защото, ако вземем сметалото с големи дървени топчета, веднага ще разберем, че парламентарните гласове са напълно достатъчни, ако играчите наистина имат намерение да работят „на ползу роду“, а не употребяват клишетата за собствена изгода.

Конкретно – дори да изключим от сметката неудобните по различни поводи – ГЕРБ и „Възраждане“, останалите пет преспокойно биха могли да намерят „национално-отговорна“ формула. И заявките им за „социална политика“ са близки, и ангажиментът към Посолствата е успореден, независимо от нюансите. Не случайно Нинова влачи със себе си за всяка по-важна снимка пред знамето Вигенин, първия евро-атлантик на „Позитано“ №20…

Календар по поръчка

Да приемем, че на 99% мандатът, връчен на БСП, ще се провали поради „червени линии“ или „зелен евро-отпечатък“ в украинско кафяво. Защо все пак пасиансът не излиза, въпреки основанията за една малка българска Ялта между „съюзници“ от немай къде ала Сталин, Чърчил и Рузвелт по време на Втората световна война? Без да претендирам за пророчество ми се струва, че основните играчи калкулират интереса си през призмата на местния вот.

Тоест, ноември ще бъде май, ако разменим местата на първия и последния есенен месец в знаменитата строфа на Гео Милев от неговата легендарна поема „Септември“. Ето защо перспективата за избори 2 в 1 добива все по-реални очертания. Към края на годината предстои редовният общински и кметски вот, а хич не е изключено парламентарната рулетка да се завърти на празен ход още два пъти – през април и юли, за да кацне топчето в квадратчето на 11-тия месец. Календар като по поръчка…

При напълно разбитата партийно-политическа система у нас местната власт се превръща в най-важния фактор за притежание и упражняване на националната Власт. По няколко фундаментални причини. Първо – в общините са парите по големите инфраструктурни проекти и „обществени поръчки“, финансирани от бюджета и ЕС.

Второ – по самата си природа местната администрация е много по-стабилна от всяко правителство, тъй като не зависи от парламентарни турбуленции и конюнктурни сътресения с външен детонатор. Трето – както гласи фолклорът „кметът, попът и даскалът“ са всьо и вся в по-малките селища, а тази неотразима триада държи ключа към мезето и шубето на избирателите. С морков и тояга, ако се налага…

Най-категоричното потвърждение на тези заключения е ГЕРБ, която вече близо 15 години успява да съхрани, официално или зад кадър, Властта най-вече заради железобетонните си позиции в местните съвети, изпълкоми и комисии. Независимо от десетките корупционни скандали, СРС-та, „суджуци“, „братовчеди“, „ваксини“ и т.н.

Именно общините и Чиновническата партия са двата кита, върху които като Крали Марко е стъпил Бойко Борисов. А дали е случайно, че някои от малцината кметове на БСП, като тези в Перник и столичната община „Изгрев“, се конфронтираха с „Позитано“ №20 за сметка на топлата връзка със съответното правителство или поради автономна позиция по важни казуси? Не, защото кметът в значителна степен сам си е господар…

Близо е до акъла, че за ГЕРБ, а също така и за „Продължаваме промяната” много по-важен е местният вот през ноември, отколкото кривата нива на Девети септември на „Дондуков“ №1 посред зима и война.

Георги Атанасов, специално за „Уикенд“, пълния текст на коментара четете на страниците на вестника

Материалът <strong>Ноември ще бъде май – </strong><strong>Корнелия и Стефан Янев печелят от</strong><strong> редовен кабинет</strong> е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ