Путин на съд в Хага? Ще последва ли съдбата на Милошевич?

„Дойче веле“ коментира най-важните въпроси и отговори във връзка с казуса около ареста на Путин:

Путин носи лична отговорност

Според съда има достатъчно причини да се смята, че и самият Путин носи наказателна отговорност за това. През май руският президент подписа декрет, който позволява украинските деца да получат по-бързо руско гражданство. Освен това обвиненията към Путин са, че не е възпрял своите военни и цивилни подчинени от извършването на военни престъпления, посочва АРД.

Наказателният съд оповести издадените заповеди и поради това, че престъпленията продължават и сега, така че оповестяването би могло евентуално да осуети следващи наказуеми действия, допълва германската медия. Тя припомня и това, че издаването на заповед за арест на действащ държавен глава от страна на съда в Хага е голяма рядкост. Това например се е случвало по отношение на междувременно сваления судански президент Омар ал-Башир.

Какво означават заповедите за арест?

Докато Путин и Лвова-Белова се намират в Русия, заповедите за арест имат по-скоро символично значение, изтъква АРД. Международният наказателен съд не би могъл да задържи двамата в Русия – той не разполага със собствена полиция, която би могъл да изпрати в Русия за извършването на арести.

Предаването на Путин на съда би било реалистично най-рано след смяна на властта в Русия, но и тогава то не е сигурно. Това означава, че в обозримо време не може да се очаква провеждането на съдебен процес, а в Хага процес в отсъствието на обвиняемия не е възможен.

Не трябва ли специален трибунал за осъждането на Путин

Обвинението, че Путин като държавен ръководител е отговорен за извършването на военни престъпления, е ясен сигнал и има огромно символно значение, подчертава АРД. Освен това така се ограничава свободата му на придвижване. Ако замине за държави, които са членове на Международния наказателен съд, там Путин би бил заплашен от арест. Дори и имунитетът му като държавен глава не би го предпазил от процес в Хага на базата на сегашните обвинения.

Следователите от Хага подчертават постоянно, че не бързат. И посочват, че дълго време никой не е можел да си представи как един ден бившият сръбски президент Слободан Милошевич* може да застане на подсъдимата скамейка в Хага.

Освен това решението показва, че обсъжданото създаване на специален трибунал не е задължително условие за предприемането на стъпки срещу Путин. За наказуеми действия като „военни престъпления“, „престъпления срещу човечеството“ и „геноцид“ е възможно отправянето на обвинения, без да има промяна на статутите.

Какви са пълномощията на Международния наказателен съд?

Международният наказателен съд съществува от 2002 година. Той е признат от 123 държави, но САЩ, Китай, Израел, Сирия, Русия и Украйна не са ратифицирали неговия статут.

Въпреки това съдът в Хага в конкретния случай може да се заеме и с руските престъпления в Украйна, тъй като с две специални декларации от 2014 и 2015 година, приети след анексията на Крим, Украйна е признала правомощията на съда и допуска негови разследвания на своя територия, обяснява АРД.

Пред МНС засега не са възможни наказателни действия срещу представители на руското държавно ръководство – съдът може да се намеси само срещу лица от държави, възприели неговия статут, каквато Русия не е.

ООН остава в готовност за диалог

Наказателно преследване заради агресия би било възможно само ако Съветът за сигурност на ООН предаде случая на Хага. Подобна стъпка обаче може да бъде блокирана с вето на Русия, посочва АРД.

Междувременно стана известно, че генералният секретар на ООН Антониу Гутериш е готов, в случай на необходимост, да продължи да води диалог с Путин – въпреки издадената от Международния наказателен съд заповед за неговия арест. Говорителят на ООН Стефан Дюжарик заяви: Путин не е станал персона нон грата за нашата организация.

Слободан Милошевич по време на трибунала в Хага

* Бел. на 24-chasa.eu: Слободан Милошевич е президент на Сърбия в периода 1989-1997 г., а от 1997 до 5 октомври 2000 г. е президент на Съюзна република Югославия. През май 1999 г. главният обвинител на Хагския трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия, Карла дел Понте, повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за престъпления срещу човечеството по време на войните след разпадането на Югославия.

На проведените президентски избори през 24 септември 2000 г.,  Милошевич губи от кандидата на блока Демократична опозиция на Сърбия Воислав Кощуница, но отказва да признае поражението си. На 5 октомври 2000 г. Милошевич е принуден да се оттегли от президентския пост след проведени масови демонстрации в Белград и други големи градове.

През юни 2001 г. Сърбия предава Милошевич на трибунала в Хага, а няколко дни по-късно той се явява за първи път пред съда. По време на процеса бившият сръбски президент използва тактика, подобна на тази на Георги Димитров на Лайпцигския процес, като решава да се защитава сам, и използва защитата си за изнасяне на нападателни пропагандни речи. На 11 март 2006 г. Милошевич е намерен мъртъв в своята килия във военния затвор на трибунала в Хага. Аутопсиите установяват, че е умрял от сърдечен удар. Той така и не чува присъдата си.